Вече познаваме свойствата както на квадратния корен, така и на корен $3$-ти. Всичко това беше обобщено с разглеждането на свойствата на корен $n$-ти. Сега ще използваме всичко, което сме научили до момента при решаването на задачи свързани с преобразуване на ирационални изрази.
Преди да разгледаме конкретни примери, нека да въведем някои понятия:
Определение 1: Алгебричен израз, който съдържа корен (радикал), се нарича ирационален израз.
Определение 2: Множителят пред знака на радикал се нарича коефициент на радикала.
Определение 3: Един радикал е в нормален вид, ако подкоренната му величина не съдържа знаменател и множители, които могат да се изнесат пред корена.
Определение 4: Радикали, които имат в нормалния си вид равни коренни показатели и еднакви подкоренни величини, се наричат подобни радикали.
Определение 5: Множеството от всички допустими стойнсти за даден израз образува дефиниционната му област.
Нека да припомним и следната формула, която се използва в някои примери:
б) Тъй като $\sqrt[4]{32}=2\sqrt[4]{2}$, $\sqrt[4]{162}=3\sqrt[4]{2}$ и $\sqrt[4]{1250}=5\sqrt[4]{2}$. Следователно дадения израз можем да запишем във вида:
г) Забелязваме, че изразът, който е под четвъртия корен $7+4\sqrt{3}$ можем да запишем във вида $2^2+2.2.\sqrt{3}+(\sqrt{3})^2=(2+\sqrt{3})^2$. Така получаваме: $\sqrt{2-\sqrt{3}}\sqrt[4]{(2+\sqrt{3})^2}=$
Решение: а) Не е трудно да се види, че даденият израз е разлика от кубовете на две числа тъй като, както знаем $(a-b)(a^2+ab+b^2)=a^3-b^3$. Тъй като за нас в този случай $a=\sqrt[3]{2}$, а
б) Прилагаме формулата за квадрат на двучлен в подкоренната величина на корен трети и получаваме: $\sqrt[3]{(\sqrt{18})^2+2\sqrt{18}\sqrt{2}+(\sqrt{2})^2}=$
$=\sqrt[3]{18+6+2}=\sqrt[3]{26}$.
в) Записваме частното под един корен и получаваме:
Допустимите стойности на разглеждания израз са $a-1\geq 0\iff a\geq 1$ и $a\neq 2$.
5 Задача Опростете израза: $\left(\frac{a-\sqrt[3]{a}}{\sqrt[3]{a}-1}-\frac{a+\sqrt[3]{a^2}}{\sqrt[3]{a}+1}\right)\left(\frac{\sqrt[4]{a}+\sqrt[4]{a^3}}{\sqrt{a}+1}+\frac{1-\sqrt{a}}{\sqrt[4]{a}}\right)$.
Решение: Записваме даденият израз във вида: $\left(\frac{\sqrt[3]{a^3}-\sqrt[3]{a}}{\sqrt[3]{a}-1}-\frac{\sqrt[3]{a^3}+\sqrt[3]{a^2}}{\sqrt[3]{a}+1}\right)\left(\frac{\sqrt[4]{a}(1+\sqrt[4]{a^2})}{\sqrt{a}+1}+\frac{1-\sqrt{a}}{\sqrt[4]{a}}\right)=$
За допустими стойности пишем $a\neq\pm 1$ и $a\neq 0$.
6 Задача Докажете равенството: $\frac{\sqrt[3]{a}+\sqrt[3]{b}}{\sqrt[3]{a^2}-\sqrt[3]{a}\sqrt[3]{b}+\sqrt[3]{b^2}}-\frac{1}{\sqrt[3]{a}+\sqrt[3]{b}}-\frac{3\sqrt[3]{ab}}{a+b}=0$.
Решение: Ще докажем, че лявата страна на даденото равенство е равна на дясната страна т.е. на нула. Ще разгледаме само лявата страна на израза и ще я запишем във вида:
Сега привеждаме дробите под общ знаменател, който е $(\sqrt[3]{a}+\sqrt[3]{b})(\sqrt[3]{a^2}-\sqrt[3]{a}\sqrt[3]{b}+\sqrt[3]{b^2})$ и получаваме: $\frac{(\sqrt[3]{a}+\sqrt[3]{b})^2-(\sqrt[3]{a^2}-\sqrt[3]{ab}+\sqrt[3]{b^2})-3\sqrt[3]{ab}}{(\sqrt[3]{a}+\sqrt[3]{b})(\sqrt[3]{a^2}-\sqrt[3]{a}\sqrt[3]{b}+\sqrt[3]{b^2})}=$
Решение: За да докажем, че стойността на дадения израз не зависи от стойностите на променливата трябва да покажем, че този израз е равен на константа (число).Забелязваме, че за произведението $(\sqrt{a}-\sqrt[4]{a}+1)(\sqrt{a}+\sqrt[4]{a}+1)$ можем да приложим формулата за сбор по разлика и получаваме:
8 Задача При $x>y>0$ изразът $\frac{4\sqrt{x}-\sqrt{y}}{2\sqrt[4]{x}-\sqrt[4]{y}}$ е тъждествено равен на: А) $2\sqrt[4]{x}+\sqrt[4]{y}$; Б) $2\sqrt{x}+\sqrt{y}$; В) $\sqrt[4]{x}+\sqrt[4]{y}$; Г) $2\sqrt{x}+\sqrt{4}$.
Решение: Дадената задача е задача от държавен зрелостен изпит по математика (ДЗИ) от 29.08.2018 г. За да я решим е достатъчно да забележим, че числителят на дадената дроб можем да запишем във вида: $\frac{(2\sqrt[4]{x})^2-(\sqrt[4]{y})^2}{2\sqrt[4]{x}-\sqrt[4]{y}}=$
$=2\sqrt[4]{x}+\sqrt[4]{y}$, т.е. верният отговор е А).
9 Задача Стойността на числовия израз: $\sqrt{(2-\sqrt{5})^2}-\sqrt[3]{(1-\sqrt{5})^3}$ е: А) $3-2\sqrt{5}$; Б) $-1$; В) $1$; Г) $2\sqrt{5}-3$.
Решение: Дадената задача е задача от държавен зрелостен изпит по математика (ДЗИ) от 25.05.2019 г. Извършваме коренуването и получаваме:
$|2-\sqrt{5}|-(1-\sqrt{5})=$
$\sqrt{5}-2-1+\sqrt{5}=2\sqrt{5}-3$, т.е. верният отговор е Г).
10 Задача Изразът $\frac{\sqrt[3]{4\sqrt{2}}}{\sqrt{2}}$ е равен на: А) $\sqrt[6]{2}$; Б) $\frac{2}{\sqrt[6]{2}}$; В) $\sqrt[3]{4}$; Г) $\sqrt[3]{2}$.
Решение: Дадената задача е задача от държавен зрелостен изпит по математика (ДЗИ) от 25.05.2019 г. За да решим задачата, даденият израз го записваме във вида: $\frac{\sqrt[3]{\sqrt{32}}}{\sqrt{2}}=\frac{\sqrt[6]{32}}{\sqrt[6]{8}}=\sqrt[6]{4}=\sqrt[3]{2}$, т.е. верният отговор е Г).
3. Определете допустимите стойности на израза и го опростете: $\frac{\sqrt{x}-\sqrt{y}}{\sqrt[4]{x}-\sqrt[4]{y}}-\left(\frac{x+\sqrt[4]{xy^3}}{\sqrt{x}+\sqrt[4]{xy}}-\sqrt[4]{xy}\right):(\sqrt[4]{x}-\sqrt[4]{y})$.
4. Определете допустимите стойности на израза и го опростете: $1+\frac{1+\sqrt{x}}{1+\sqrt{x}+x}:\frac{1}{x\sqrt{x}-1}$.
5. Определете допустимите стойности на изразите: а) $\sqrt[6]{2x-\sqrt{5}}$;
б) $\sqrt[5]{\frac{3-x}{-x^2+9}}$;
в) $\sqrt[10]{\frac{3x^2-7x-6}{x^2-4x-21}}$;
г) $\sqrt[4]{t^4-8t^2+15}$.
Още решени и обяснени задачи може да намерите във видеото по-долу:
Ъгли в триъгълник - дефиниции и задачи | Геометрия 7 клас В настоящият урок ще научим на колко е равен сборът от ъглите в произволен триъгълник, какво е външен ъгъл на триъгълник, на колко е равен сборът от външните ъгли в триъгълника, както и ще решим някои задачи. Теорема 1: Сборът от ъглите на всеки триъгълник е равен на \(180^{\circ}\) или \(\alpha+\beta+\gamma=180^{\circ}\). Като следствие от тази теорема, можем да кажем, че всеки триъгълник има най-много един тъп ъгъл, както и, че сборът от острите ъгли в правоъгълен триъгълник е равен на \(90^{\circ}\). Определение 1: Външен ъгъл на триъгълник се нарича ъгъл, съседен на вътрешен ъгъл на триъгълник (в случая на чертежа външните ъгли са съответно \(\alpha^{\prime}, \beta^{\prime}, \gamma^{\prime}\)). Теорема 2: Всеки вънжен ъгъл на триъгълник е равен на сбора от двата несъседни на него вътрешни ъгли на триъгълник. ...
Ъгли при пресичане на прави - дефиниции и задачи | Геометрия 7 клас Имаме две прави \(a\) и \(b\), които са пресечени с трета права \(c\). Както се вижда от чертежа се образуват осем ъгъла, които имат специални имена. Определение 1: Двойките ъгли \(\sphericalangle 3\) и \(\sphericalangle 5\); \(\sphericalangle 4\) и \(\sphericalangle 6\) се наричат вътрешни кръстни ъгли, а двойките \(\sphericalangle 1\) и \(\sphericalangle 7\); \(\sphericalangle 2\) и \(\sphericalangle 8\) се наричат външни кръстни ъгли. Определение 2: Двойките ъгли \(\sphericalangle 1\) и \(\sphericalangle 5\); \(\sphericalangle 2\) и \(\sphericalangle 6\); \(\sphericalangle 3\) и \(\sphericalangle 7\); \(\sphericalangle 4\) и \(\sphericalangle 8\) се наричат съответни ъгли. Определение 3: Двойките ъгли \(\sphericalangle 3\) и \(\sphericalangle 6\); \(\sphericalangle 4\) и \(\sphericalangle 5\) се наричат в...
Основоположник на теорията на множествата е Георг Кантор (1845-1918) (повече за историята на теорията на множествата виж тук ). Понятието множество е фундаментално и не се определя чрез други понятия, а се описва и обеснява интуитивно. Най-общо казано, за множество можем да считаме всяка съвкупност от определени и различни един от друг обекти, които човек може да измисли и да приеме, като едно цяло. Множество например е нашата азбука, която се състои от $30$ букви; учениците в класната стая; молекулите съставящи човешкото тяло; звездите в Млечният път и т.н. Ще считаме, че едно множество е добре дефинирано, ако са определени неговите обекти, от които то е съставено. Допустими обекти са протоелементите и самите множества. Тези елементи трябва да са различни един от друг и за всеки елемент е необходимо да се знае дали той принадлежи или не принадлежи към дадено множество, както и дали всеки два обекта на множеството са различни или съвпадат. При образуване на едно множество, за него...
Коментари
Публикуване на коментар